Щастливите хора са благословията, от която нещастните се нуждаят
Щастието е най-търсенето нещо на този свят. Няма човек, който да не желае да бъде благополучен. Това зависи от нас самите. И навиците, които сме построили. Ставайки заран от леглото, първата ни мисъл ще управлява целия ни ден. Отваряйки очи, избирайте да бъдете щастливи. Усмихвайте се. Радвайте се. Наслаждавайте се на живота. Няма значение какъв човек си – безпаричен, богат, сполучлив или не. Ти си жив. Тук си. Дишаш. Смееш се. Това е задоволително изискване да бъдеш благополучен. И признателен, несъмнено. Щастието се показва и в благодарността, която изпитваме към Бог, че ни е подарил този скъп подарък, наименуван Живот.
Антиподът на щастието е злощастие. Да, може би множеството хора избират да не бъдат щастливи, знаете ли за какво? Защото това е по-лесно. Сякаш се предават и не желаят да се борят за своето благополучие. А животът е къс, толкоз къс. И един ден, когато остареем и върнем лентата обратно, ще осъзнаем най-голямата неточност, безвъзвратна неточност, която сме позволили. А точно – да бъдем нещастни.
Трудно е да бъдеш благополучен. Трябва да се бориш. Със себе си. Твоето въображение е най-големия ти зложелател. Твоите мисли могат да бъдат опустошителни за теб. Не допускай това. Заобиколи се от щастливи и усмихнати хора. Смехът е инфектиран. Щастието също. Щом те могат да бъдат щастливи – можеш и ти. Просто повярвай. И се усмихни. Ти си прелестен човек. И заслужаваш да бъдеш благополучен. Бъди благополучен. Сега.
Представяме ти навиците, които имат щастливите хора.
Щастливите хора не се преструват на такива
Те одобряват действителността такава, каквато е. Приемат и себе си. Според психолога Таша Юрих, една от най-честите аргументи за нещастието е, когато човек се самозаблуждава, като заобикаля действителността. И тази самозаблуда може да донесе съществени последици след известно време. Да, светът не е розов. Но това е действителността, която би трябвало да приемем. И да се научим да бъдем щастливи, макар нея. Ако имаш неверна визия за живота и за себе си, ще пристигна ден, в който ще осъзнаеш това и тогава ще те заболи доста повече, в сравнение с да се приемеш подобен какъвто си, с всичките си дефекти. Не е нужно да бъдеш съвършен или добър във всичко, с цел да си задоволен и благополучен.
Щастливите хора са признателни
Те са признателни за това, което имат. Нямат време да съжаляват за нещата, които нямат. Защото знаят и имат вяра, че един ден ще имат всичко това, за което са мечтали. И ще го получат. Защото, когато човек мощно желае нещо, то просто се сбъдва. И Бог ни го изпраща. Благодарността е директно обвързвана с щастието. Защото тя е извор на позитивните страсти. Помага, когато сте изправени пред компликации и ви припомня за нещата, които имате. Дава вяра за по-добри времена, от която всички се нуждаем.
Какво е щастието за тях?
Всеки човек по друг метод вижда щастието. Но щастливите хора, са тези, които са осъзнали, че не е нужно да имаш неосъществими и труднодостижими фантазии, които да те създадат благополучен. Не би трябвало човек да преследва непознатите идеали и усещане за благополучие. Няма по какъв начин да почувстваш задоволство в случай че гониш нечии други фантазии, а не твоите лични. Ти самичък би трябвало да схванеш, кое е това нещо, което кара очите ти да блестят, а усмивката да не слиза от лицето ти. И когато имаш ясна визия в какво намираш благополучие – отиди и си го вземи. Без страхове. Без съмнения. Знаеш ли за какво? Защото го заслужаваш. Време е!
Щастливите хора одобряват компликациите в живота
Ако си мислите, че са толкоз радостни, тъй като живеят в своя личен свят, доста грешите. Щастливите хора живеят в действителността. Те одобряват компликациите и се изправят пред тях. Но с усмивка на разположение. И в никакъв случай не се оплакват. Нито губят вяра. Те имат вяра, че и това ще отмине. И отминава. А опитът, който получават е скъп. Трудните обстановки ги карат още повече да правят оценка щастието. И да са признателни, че съумяват да се оправят с перипетиите в живота. С признателност. И доста обич.
Наслаждават се на живота
Щастливите хора не бързат за на никое място. Те осъзнават какъв брой къс е животът и по какъв начин би трябвало да се граби с цялостни шепи от него. И да се любуват на всяка минута, на всяка секунда от него. Щастливите хора имат свои цели и фантазии. Но не бързат да ги реализират. Те разрешават и на неприятните моменти да ги допрян, тъй като единствено по този начин ще се почувстват, че са живели същински. Усетили са и сладката и горчивата страна на живота. И все пак са щастливи.
